Анжела Димчева: Музика и багри – хармония в Галерия „Нирвана“
Анжела Димчева
Музика и багри – естетика в Галерия „ Нирвана “
Предколедно духът на класическата българска живопис се всели в „ Нирвана “ – галерията в сърцето на София, чийто благороден дом на ул. „ Ангел Кънчев “ №17 впечатлява всеки клиент. На 18 декември 2024 година столичната артистична бохема приветства онлайн представители на пловдивската бохема, а мотивът беше откриването на изложбата „ Пловдивски живописци “. Собственикът на галерията Николай Младжов посрещаше видни посетители, измежду които бяха президентът Петър Стоянов (1997 – 2002), специалистът по сигурност ген. Красимир Занев, водещите Явор Цаков и Ники Кънчев, юристът Менко Менков, проф. д.н. Любомир Стойков, певицата Диана Дафова, десетки художници, колекционери, музиканти, публицисти и фенове на изкуството.
Експозицията показва неповторими платна на известни наши художници от Пловдивската школа, определени от частни колекционери, които рядко демонстрират пред аудитория скъпите си притежания. Тук са платна на Йоан Левиев, Димитър Киров, Енчо Пиронков, Георги Божилов-Слона, Златю Бояджиев, Васил Бараков, Давид Перец, Христо Стефанов.
Изложбата събира на едно място творби на създатели, които през втората половина на 20. век издигат българската живопис на интернационално равнище. Те са обединени освен от общите си корени в Пловдив, само че и от устрема си да съчетаят традицията и модерността, локалното и универсалното.
Пловдивските художници се утвърждават като група със своя отличителна еднаквост през 60-те и 70-те години на 20. век. Те черпят ентусиазъм от историческото и културното благосъстояние на Пловдив, обединявайки обичаи, етническо разнообразие, модерни изразни средства и самостоятелни търсения. Групата основава изкуство, което съчетава дълбоката връзка с националната еднаквост и съвременни за времето си течения, като експресионизма, абстракцията и символизма.
За разлика от „ монументалната “ живопис (Светлин Русев, Петър Дочев, Дора Бонева, Лиляна Русева, Теофан Сокеров, Тома Трифоновски) и „ декоративната “ живопис (Елица Тодорова, Христо Тодоров, Христина Петров), художниците от Пловдивската школа (Димитър Киров, Енчо Пиронков, Йоан Левиев, Георги Божилов, Христо Стефанов, Чавдар Пашев, Иван Кирков) развиват присъщ, автентичен жанр, като съумяват да вградят в композициите си националното посредством колажи от понятийния боеприпас на фолклора и митологията, да осъвременят детайли от Средновековното изкуство, да модернизират с лека подигравка възрожденския възторг и социалистически натурализъм. Те се интересуват от авторската еднаквост, отхвърлят каноните на соц. изкуството и се облягат на метафоричния език посредством разнородни и богати пластически решения.
През 70-те години Пловдивската група наброява 250 художници, от които 75 са членове на СБХ. Техен идол е Златю Бояджиев. Проф. Димитър Аврамов отбелязва в своя научен труд „ Златю Бояджиев “: „ През целия си живот Златю Бояджиев се бори да преодолее трудностите, които ориста слага пред неговия гений и предопределение. Неговото име става синоним на извънредно, свръхчовешко неизменност, увенчано от победа без аналог – успеха на Духа, на креативната сила и на българския талант “. Проф. Аврамов подчертава и на срещата сред Златю Бояджиев, Васил Бараков и Давид
Перец – тази тройка, която ще сложи началото на Пловдивската живописна школа. Техният общ път стартира от скици и и рисунки в руините на Куршум хан, минава през Художествената академия и общата им квартира в София, с цел да стигне до величествените сенки на Родопите – с присъщите остарели къщи, криволичещи пътеки, закътани дворове, Орфеев дух и многоцветие на сезоните. Но в пейзажите си те претворяват забележимата естествена хубост в естетически феномен. Други две тематични ядра в тяхното творчество са фигуралните композиции и натюрмортите. В актуалната галерия посетителите ще усетят мощната естетическа сила в шедьоврите на Васил Бараков („ Пейзаж “), Златю Бояджиев („ Църква Света Богородица “, „ Свят “, и „ Асеновград “) и Давид Перец („ Натюрморт “, „ Цветя “, „ Момиче “).
На откриването на изложбата Николай Младжов приветства публиката с думите: „ Тази галерия е една остаряла концепция, която осъществяваме през днешния ден с мои другари колекционери. Посещението е впечатляващо, благодаря! Изложени са извънредно стойности платна на Пловдивската школа, която е изключително настояща тези дни. Живеем във време, в което с изключение на естетическата страна на изкуството, ние отчитаме, че се покачва и комерсиалната стойност на тези картини. Ако при започване на 21. век ние говорехме единствено за високата стойност Златю Бояджиев, то в този момент привлекателни за колекционерите са Йоан Левиев, Христо Стефанов, Георги Божилов-Слона. Същото важи и за Енчо Пиронков, който е измежду нас! Благодаря сърдечно на живия класик Енчо Пиронков, че почете вернисажа! “.
Петър Пиронков се включи в събитието с думите: „ Пловдивската школа е събитие в българското изкуство. Всеки от колекционерите крие сходни шедьоври, само че ето – ние ги виждаме през днешния ден “.
Доц. доктор Сузана Николова изведе подтекста и смисъла на експозицията: „ Галерия „ Нирвана “ участва от дълги години в художествения живот на София. Тук ние бяхме щастливи да забележим изложения, които ни демонстрират течения, феномени, проблеми, а не просто нови произведения. Това е скъпо за публиката. Такава е и тази галерия, която показва целия 20. век. Първият стадий включва Златю Бояджиев, Васил Бараков и Давид Перец (наречени от Цанко Лавренов „ Бараците “), които са огромните художници на България от 30-те – 40-те години. Те трансформират значително българското изкуство – в тяхното живописване има въздействия от постимпресионизма и кубизма, те внедряват европейското изкуство в българското. Вторият стадий е идващото потомство – 50-те, 60-те, 70-те години, един динамичен развой, когато се трансформира художествената среда. През 50-те години изкуството е строго нормативно, само че през 60-те настава свободният изказ и в творбите на показаните художници това се вижда ясно. Проследяваме процесът на трансформации, на национална и общочовешка тематичност и на нови пластически решения в продължителни времеви рамки: от първата половина през средата на века до края на 20. век. Тази експозиция не е просто общ брой от творби. Това е концептуална галерия “.
Сред гостите беше колекционерът Кольо Бянов, който означи, че Пловдивската школа е една от най-сериозните в българското изкуство – едно високо, европейско равнище.
В магията на преливането, допълнението и хармонията в общия калейдоскоп на тази експозиция звучи музиката на непреходния български гений. Неслучайно част от заглавията ни провокират да се заслушаме в мелодията на цветовете: „ Песен на песните “ и „ Синьо канапе “ от Йоан Левиев, „ Оркестър “ и „ Зима “ от Енчо Пиронков, „ Балерина “, „ Малка среднощна музика “ и „ Париж “ от Димитър Киров, „ Светове “, „ Контражур “ и „ Девойка “ от Христо Стефанов, „ Момиче с чадъри “ и „ Композиция “ от Георги Божилов.
